Лазаровден: Когато християнската символика срещне древните обредни практики

В предпоследната събота преди Великден празнуваме Лазаровден. Името идва от християнския светец Свети Лазар.

В Новия Завет Лазар e ученик на Христос и брат на Мартa и Мария-Магдалина, кoготo Иисус извежда от гроба и възвръща към живот. Според преданието Лазар живее още 30 години и умира като епископ на гр. Китон (остров Кипър).

По традиция днес се късат зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден — Връбница (Цветница).

На този ден се изпълняват обичаят лазаруване и поминалните обреди.

В лазаруването участват моми и момичета, които започват да се готвят още от постите, групират се по възраст и по чети. В четата има пеячки, шеталици, една от лазарките носи кошничка с яйца. Обхождат селото в събота от обяд и неделя до обяд, като влизат във всяка къща, пеят песен за всеки член от семейството. Играят несключено лазарско хоро. Стопаните ги даряват с яйца. Когато приключи лазаруването, лазарките си поделят събраното.

Лазаровден е един от най-ярките и многопластови празници в българската традиционна култура – съчетаващ християнската символика с древни обредни практики, свързани с пролетта, възраждането и прехода към нов жизнен етап, обяснява за БГНЕС етнологът д-р Анелия Овнарска.

Тя разказа, че това е период, в който традицията и църковните постулати повеляват въздържание – да не се пее и да не се танцува. Време, когато човек трябва да се обърне към себе си.

„Именно затова Лазаровден се откроява толкова силно. Лазарките са единствените обредни лица, които имат правото да пеят и да танцуват“, допълни тя.

 „Той носи послание за събуждането на природата, идването на пролетта и раждането на новия живот“, каза тя.